24.09.2007 г., 10:06

Вървях - от миг във миг...

588 0 0
Вървях - от миг във миг - пътувах,
приближавах се към теб, и
после бягах...

Когато бях близо до теб, ти пишех
писма, че те обичам и
чаках да ми отговориш...

А ти бягаше - със светлинни години
отдалечаваше се от мен, и
се завръщаше...

Когато беше далече от мен, ти чакаше
да ти напиша, че те мразя и
намираше повод да ме потърсиш...

И двамата се очакваме - знаеш ли!
Да си кажем "Обичам те" и
да се завърнем, и да избягаме...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...