24.09.2007 г., 10:06

Вървях - от миг във миг...

587 0 0
Вървях - от миг във миг - пътувах,
приближавах се към теб, и
после бягах...

Когато бях близо до теб, ти пишех
писма, че те обичам и
чаках да ми отговориш...

А ти бягаше - със светлинни години
отдалечаваше се от мен, и
се завръщаше...

Когато беше далече от мен, ти чакаше
да ти напиша, че те мразя и
намираше повод да ме потърсиш...

И двамата се очакваме - знаеш ли!
Да си кажем "Обичам те" и
да се завърнем, и да избягаме...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....