Sep 24, 2007, 10:06 AM

Вървях - от миг във миг...

  Poetry
586 0 0
Вървях - от миг във миг - пътувах,
приближавах се към теб, и
после бягах...

Когато бях близо до теб, ти пишех
писма, че те обичам и
чаках да ми отговориш...

А ти бягаше - със светлинни години
отдалечаваше се от мен, и
се завръщаше...

Когато беше далече от мен, ти чакаше
да ти напиша, че те мразя и
намираше повод да ме потърсиш...

И двамата се очакваме - знаеш ли!
Да си кажем "Обичам те" и
да се завърнем, и да избягаме...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нели All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...