Вътре ми е хубаво и лятно
Времето – златиста необятност
сладко е, на диня ми ухае,
вътре ми е хубаво и лятно,
миг след миг изгряват в низ безкраен.
Морски вятър чувствата развърза,
пясъкът петите ми погали,
бавно плувам в лятото – не бързам,
как ли ще си тръгна, но едва ли.
Леят се минути в морско синьо,
лъскава е лятната ми кожа,
тук съм и когато си замина,
мое си море – копнеж възможен.
Пиша по вълните стих нетраен
после на брега го рецитирам,
слуша корморан език незнаен,
нещо отговоря, не разбирам.
Лятото – езикът общ ни връща
усетът, че заедно живеем
в този ден – щастлива жълта къща,
утре още малко е, но зрее.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Милена Френкева Всички права запазени
