Вътре в мен
В мен се отронваш капка по капка -
в тъмния улей на вечността.
Все по-сияйна от болката сладка -
копнежна болка - по чистота.
В мен се натрупваш - порив от нежност,
който отглеждам самотен в нощта.
В тази жълтееща блудница-есен
ти си последният бент пред света.
Скришом докоснал твоето рамо,
сякаш докосвам спасителен бряг.
Да те прегърна не искам, а само -
символ да бъдеш - магически знак.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Младен Мисана Всички права запазени
