5.01.2017 г., 16:02

Вътрешна хирургия

460 0 1

Размèсти ми органите.
Не разбрах дори кога ме отвори.
Но ги извади всички от мен.
Без да ме разтревожиш.
Докосна ги.
И ги пренареди отново.
Изглеждат на място.
И не тежа като олово.
Нямаше повреда.
Само фината ти настройка.
Да те разпознават навсякъде.
И е симфония.
Послушай сърцето ми.
Ода на радостта е.
Готов ли си?
Сега скалпелът в моята ръка е.

 


27.07.2016

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Тошкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...