Във лабиринта на нощта

15.12.2012 г., 20:48 ч.

Поезия » Друга

428 0 2

Аз светя винаги със своя,

не с отразена светлина.

Възторга гоня, не покоя

във лабиринта на нощта.

И грешна като пеперуда,

родена в пламъка на свещ,

изгарям като малко чудо

в последна глътчица копнеж.

В сърцето ми – дъжовна капка –

се къпят мисли и неща.

Пътувам с невидúмка шапка

из лабиринта на нощта.

Все недовлюбена и дива,

се скитам с пламнали очи.

Гневът ми вее руса грива,

със зъби скърца и мълчи.

Изгубена, недоловима,

задъхвам се, без глас крещя,

без род, без смисъл и без име

във лабиринта на нощта.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.