Във лабиринта на нощта
Аз светя винаги със своя,
не с отразена светлина.
Възторга гоня, не покоя
във лабиринта на нощта.
И грешна като пеперуда,
родена в пламъка на свещ,
изгарям като малко чудо
в последна глътчица копнеж.
В сърцето ми – дъжовна капка –
се къпят мисли и неща.
Пътувам с невидúмка шапка
из лабиринта на нощта.
Все недовлюбена и дива,
се скитам с пламнали очи.
Гневът ми вее руса грива,
със зъби скърца и мълчи.
Изгубена, недоловима,
задъхвам се, без глас крещя,
без род, без смисъл и без име
във лабиринта на нощта.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
