Във мен са песните все още не изпяти
Била е пролет бяла и очаквана,
разцъфнала в очите ми с лъчите.
Дошла със изгревите на дъгата,
рисувала в душата ми мечтите.
Преминала през огън на очакване,
в докосване познала топла светлина.
На късното ми лято във усмивките,
в душата ми роди се слънчева звезда.
Изпя най-чудните си песни чучулига,
изплела с обич детелинова гнездо.
С криле във полет в небесата цветни,
изписа песните си влюбеното ми сърце.
Последното ми късно лято, вече минало.
Пулсирало е във кръвта ми истинско.
Какво, че е отминало... било е хубаво,
Ще дойде друго, още по-красиво...
И пак гнезда ще свият чучулигите,
очите ми отново ще събират цветовете,
и слънцето ще бъде топло и щастливо.
Във мен са полетите... най-красивите.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
