1.07.2010 г., 7:56 ч.

Във онзи миг... 

  Поезия » Любовна
754 0 8

 

 

Във онзи миг се промених,

откраднах си от времето поспряло,

тогава в себе си открих

частицата любов - при мене долетяла.

                                        Н. Стойчев

 

Във онзи миг, когато ме прегърна,

светът като че във нозете ми се срина.

Часовникът забрави да се върне -

минутите се нижеха недоловимо,

а часовете бяха цяла вечност.

 

Във онзи миг, когато си открадна

от времето, за двама ни желано.

Забравих, че съм само стара дреха,

видях се просто в твойто огледало...

 

Когато в себе си намери глътка нежност,

не исках да горчи, като ... последна.

Жадувах с тебе да се слея в капката копнежност.

И нищо, че целувките ти пареха по мене...

 

Частицата любов, при тебе долетяла,

умело скрих, дълбоко във сърцето.

И винаги, когато ти е хладно,

със нея да те топля, до последно...

© Нели Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??