Jul 1, 2010, 7:56 AM

Във онзи миг...

  Poetry » Love
903 0 8

 

 

Във онзи миг се промених,

откраднах си от времето поспряло,

тогава в себе си открих

частицата любов - при мене долетяла.

                                        Н. Стойчев

 

Във онзи миг, когато ме прегърна,

светът като че във нозете ми се срина.

Часовникът забрави да се върне -

минутите се нижеха недоловимо,

а часовете бяха цяла вечност.

 

Във онзи миг, когато си открадна

от времето, за двама ни желано.

Забравих, че съм само стара дреха,

видях се просто в твойто огледало...

 

Когато в себе си намери глътка нежност,

не исках да горчи, като ... последна.

Жадувах с тебе да се слея в капката копнежност.

И нищо, че целувките ти пареха по мене...

 

Частицата любов, при тебе долетяла,

умело скрих, дълбоко във сърцето.

И винаги, когато ти е хладно,

със нея да те топля, до последно...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нели All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...