Във пламъци е утрото
Във пламъци е утрото
и сажди от небето капят...
Сърцето ти ли, мъртвото,
кърви и тихичко проплаква?
Във пламъци е утрото
и облаците нажежени са...
Сълзите ти ли, сухите,
ти спомнят тихичко за мене?
Във пламъци е утрото,
душата ти изпепелена е...
Ръцете ти ли, хладните,
не спират да треперят?
Във пламъци е утрото...
Във пламъци сърцето ти...
Догаря и последната
надежда да се върна...
и сажди от небето капят...
Сърцето ти ли, мъртвото,
кърви и тихичко проплаква?
Във пламъци е утрото
и облаците нажежени са...
Сълзите ти ли, сухите,
ти спомнят тихичко за мене?
Във пламъци е утрото,
душата ти изпепелена е...
Ръцете ти ли, хладните,
не спират да треперят?
Във пламъци е утрото...
Във пламъци сърцето ти...
Догаря и последната
надежда да се върна...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александра Михалева Всички права запазени
