8.10.2007 г., 21:51

Във пламъци е утрото

806 0 7
Във пламъци е утрото
и сажди от небето капят...
Сърцето ти ли, мъртвото,
кърви и тихичко проплаква?

Във пламъци е утрото
и облаците нажежени са...
Сълзите ти ли, сухите,
ти спомнят тихичко за мене?

Във пламъци е утрото,
душата ти изпепелена е...
Ръцете ти ли, хладните,
не спират да треперят?

Във пламъци е утрото...
Във пламъци сърцето ти...
Догаря и последната
надежда да се върна...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александра Михалева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...