Oct 8, 2007, 9:51 PM

Във пламъци е утрото

  Poetry
802 0 7
Във пламъци е утрото
и сажди от небето капят...
Сърцето ти ли, мъртвото,
кърви и тихичко проплаква?

Във пламъци е утрото
и облаците нажежени са...
Сълзите ти ли, сухите,
ти спомнят тихичко за мене?

Във пламъци е утрото,
душата ти изпепелена е...
Ръцете ти ли, хладните,
не спират да треперят?

Във пламъци е утрото...
Във пламъци сърцето ти...
Догаря и последната
надежда да се върна...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Александра Михалева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...