Във ръцете си
Спряла съм се до река от образи
и оглеждам лицето си плахо;
сред другите нежно размиващо -
линии, спомени... кратко
потапям се,
после набързо излизам,
от всеки съм взела по малко
и от никого нищо не взимам...
Имам ли нещо останало -
чуждо, не мое по себе си...?
Помня ли всичко изстрадано,
стискам деня във ръцете си.
И съм там, и съм някъде другаде,
в утрото, дето ще дойде нощес.
Преминавам през вчера,
събуждам се вдругиден.
Нямам нищо.
Богата съм.
Днес.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елена Леонова Всички права запазени