17.12.2013 г., 12:20  

Във спомените си върни ме

643 0 3

"Не се променяй ти, не се!
Бъди като във нашта младост!" –
И в мислите ти се чете
все тази сладка ретроградност.

Но времето върви, поглеж,
безчувствено към всяка мисъл.
Бях юноша, войник, младеж
и вечно в работа улисан.

Не сетих първото сребро
в косите ми, че се разсипа,
че от Адамово ребро
си станала жена от клипа.

А после бръчките откри
промъкнали се по челото,
не забелязала дори,
че счупено ми е веслото.

Гребяхме със едното в кръг
в морето, нявга до колене
и по полето всеки стрък
на грижите ни беше бреме.

И само онзи същи дух
от младостта ни днес крепи ни.
Не ти се иска да съм друг? –
във спомените си върни ме!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Христов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Не ти се иска да съм друг ! Казано от сърце ! Браво! Отново истинско и от сърце!
  • Дано!
  • Поздравления, братко! Толкова мека, елегична, светлинка, от думите ти - подходящи за настъпващите празници!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....