19.05.2009 г., 6:13

Във виртуалното пространство

756 0 6

Нощта по дълъг коловоз

пътува в часовете малки,

а с нея и един въпрос,

от който почват всички свалки.

 

Безкраен виртуален свят,

клавишен танц на думи неми

разкрепостяват с речник по-богат

пътя на надеждите големи.

 

И някой хваща се отсреща

на куката, на стръв голяма,

заформя се набързо среща

и почва нощната програма.

 

Лавират с мишките по-бърже,

отваря се писмо и снимка,

дори фалшива, тя ще върже

очите без капан и примка.

 

За малко ставаш гост на рая,

лице на ангел и тяло на Бог,

очаква с теб да опознае

вкуса на нощния живот.

 

А после като Пепеляшка

откриваш своя звезден миг,

или заставаш на опашка

под друго име или nick.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даниел Стоянов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...