Във виртуалното пространство

19.05.2009 г., 6:13 ч.

Поезия

552 0 6

Нощта по дълъг коловоз

пътува в часовете малки,

а с нея и един въпрос,

от който почват всички свалки.

Безкраен виртуален свят,

клавишен танц на думи неми

разкрепостяват с речник по-богат

пътя на надеждите големи.

И някой хваща се отсреща

на куката, на стръв голяма,

заформя се набързо среща

и почва нощната програма.

Лавират с мишките по-бърже,

отваря се писмо и снимка,

дори фалшива, тя ще върже

очите без капан и примка.

За малко ставаш гост на рая,

лице на ангел и тяло на Бог,

очаква с теб да опознае

вкуса на нощния живот.

А после като Пепеляшка

откриваш своя звезден миг,

или заставаш на опашка

под друго име или nick.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.