May 19, 2009, 6:13 AM

Във виртуалното пространство

  Poetry
754 0 6

Нощта по дълъг коловоз

пътува в часовете малки,

а с нея и един въпрос,

от който почват всички свалки.

 

Безкраен виртуален свят,

клавишен танц на думи неми

разкрепостяват с речник по-богат

пътя на надеждите големи.

 

И някой хваща се отсреща

на куката, на стръв голяма,

заформя се набързо среща

и почва нощната програма.

 

Лавират с мишките по-бърже,

отваря се писмо и снимка,

дори фалшива, тя ще върже

очите без капан и примка.

 

За малко ставаш гост на рая,

лице на ангел и тяло на Бог,

очаква с теб да опознае

вкуса на нощния живот.

 

А после като Пепеляшка

откриваш своя звезден миг,

или заставаш на опашка

под друго име или nick.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Даниел Стоянов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...