19 may 2009, 6:13

Във виртуалното пространство

  Poesía
755 0 6

Нощта по дълъг коловоз

пътува в часовете малки,

а с нея и един въпрос,

от който почват всички свалки.

 

Безкраен виртуален свят,

клавишен танц на думи неми

разкрепостяват с речник по-богат

пътя на надеждите големи.

 

И някой хваща се отсреща

на куката, на стръв голяма,

заформя се набързо среща

и почва нощната програма.

 

Лавират с мишките по-бърже,

отваря се писмо и снимка,

дори фалшива, тя ще върже

очите без капан и примка.

 

За малко ставаш гост на рая,

лице на ангел и тяло на Бог,

очаква с теб да опознае

вкуса на нощния живот.

 

А после като Пепеляшка

откриваш своя звезден миг,

или заставаш на опашка

под друго име или nick.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Даниел Стоянов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...