Във властта на любовта
Ти пак се връщаш.
От пепелта възкръсваш.
Прекрачила пространства,
неочаквано в душата ми сънуваш.
Отваряш стари рани, незаключени.
И с пръсти от жарава
по мене своя образ пак рисуваш.
Безгласно, с песен недопята
във спомените се надпяваш.
И с молещи ръце, претръпнали
сълзите ми от прах,
във капчици роса преобразяваш.
С пулса си от страст
кръвта ми ти влудяваш.
В съня - луни от обич
прехласнато ми подаряваш.
И с ласките на звездното небе,
със свойта власт завинаги ме покоряваш.
Защото само ти, любов,
и дните ми, и нощите ми,
със свята нежност завладяваш.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Кирилова Всички права запазени
