Във въздишката ми

14.04.2009 г., 21:15 ч.

Поезия » Бели стихове

744 0 2

Не можем да спасим
умиращия лъч,
червените мъгли.
Сърцето спомени брои
ала забрава
не обещава.
Не можем да спасим
подредените коси
на времето
от вятъра немирен.
Колко много болка
съм успяла ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Във въздишката ми

Искате да прочетете повече?

Предложения