3.06.2008 г., 8:46 ч.

Въздействие 

  Поезия » Любовна
852 0 25

Нека те мами насън и наяве.

Нека те стига и с дъх, и с ръце.

Всичко, което след нея остава,

вятър го смита, подобно перце.

 

Може и аз да съм сенчица бледа,

лятна росица, отбрулен листец...

Може. Но знаеш, че щом ме погледнеш,

мълния ставам. И падам връз теб.

 

© Елица Ангелова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??