Въздействие
Вкъщи дъждът ме прикова,
но не исках с него и аз да тъжа...
И представих си, напук на това:
пчелички край мен как жужат!
Прелитат от лале на иглика,
на овошките - цвят подир цвят,
не пропускат и в сянката - зеленика,
край нарциси, лулички кръжат.
А слънцето леко прежуря,
цветен мирис се носи - богат,
без отдих пчелите целуват зюмбюла,
отнейде долетя и бръмбар мъхнат.
Момини сълзи срамежливо набъбват,
от пазвата на своите листа,
перуники, божури - мечтата си сбъдват,
гордо напъпили със стройна снагà.
Розовее в градината дамско сърце,
цветовете - като наредени мъниста,
над нея, с клонки - също с ръце,
обгръща я, върбичка сребриста.
Елата и кедъра наболи иглички -
вперили жадно, взор в небесата,
облитат кипариса, влюбени птички,
писъка на сокол, огласи синевата.
И кукувица проехтя от гората,
кристален - въздухът трепти,
чука на ореха кълвач по кората,
а ехото кънти... кънти... кънти...
... Какво ти ехо?!.... Нали вали?
Навън погледнах - спрял дъждът.
Слънце пекнало!... Въздействах ли?!!....
.... Птички пеят, а пчеличките жужат!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Pepi Petrova Всички права запазени
