25.02.2009 г., 0:16 ч.

Въздишка 

  Поезия
1153 0 5
Не, няма нужда ти да ми говориш.
И в тишината ясно чувам твоя глас.
И няма нужда ти със мен да спориш.
Какво ли значат думите във този час...?
И няма нужда да те виждам вече.
Та ти си все пред моите очи.
Ти си тъй близо, а си тъй далече...
С сърцето си докоснах те,
сега боли...!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Станислав Камберов Всички права запазени

Предложения
: ??:??