stanny (Станислав Камберов) stanny (Станислав Камберов)
12
Feb 25, 2009, 12:16 AM

Въздишка

  Poetry
1.4K 0 5

Не, няма нужда ти да ми говориш.

 

И в тишината ясно чувам твоя глас.

 

И няма нужда ти със мен да спориш.

 

Какво ли значат думите във този час...?

 

И няма нужда да те виждам вече.

 

Та ти си все пред моите очи.

 

Ти си тъй близо, а си тъй далече...

 

С сърцето си докоснах те,

 

сега боли...!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Станислав Камберов All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0