Wali (Виолета Томова)
280 1156
31.05.2012 г., 13:45 ч.

Въздишка 

  Поезия » Друга
554 0 5

 

 

                              Въздишка

 

          Някога обичах залеза над Люлин

           и тайно другарувах с отритнати поети.

          Някога говорех силно, с ясни думи,

           а не арестувах мислите в куплети.

           Някога не знаех, че времето лекува,

           а вярвах винаги в доброто и в Човека.

            Някога нехаех, Животът че лудува,

           и гонехме се двамата из тясната пътека.

            Някога не исках смъртта да съществува,

           а тя е като точката на края на успеха...

            ... Но нещо се повтаря, над Люлин свечерява

           и нощта ни носи - тайнствена утеха. 

© Виолета Томова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??