Въздишка
Да обвинявам ли сърцето
за смелото му безразсъдство?
Почувствувало в теб Човека,
то нишките разумни скъса.
Обикна безнадеждно, мълчаливо -
никога не бе обичало така.
Обикна силно, доверчиво,
със всеотдайност и тъга...
Да обвинявам ли ръцете,
от твоите поели топлота,
или пък може би очите,
съзрели в твойте нежността?
Устните да обвинявам ли, кажи,
от твоите, изтръпвали до болка?
Бих могла, но...
Не! Ще ми тежи...
Да знаеш колко те обичам!
Колко!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елена Гоцева Всички права запазени

Поздрави!