6 нояб. 2007 г., 09:50

Въздишка

1K 0 6



Да обвинявам ли сърцето
за смелото му безразсъдство?
Почувствувало в теб Човека,
то нишките разумни скъса.
Обикна безнадеждно, мълчаливо -
никога не бе обичало така.
Обикна силно, доверчиво,
със всеотдайност и тъга...
Да обвинявам ли ръцете,
от твоите поели топлота,
или пък може би очите,
съзрели в твойте нежността?
Устните да обвинявам ли, кажи,
от твоите, изтръпвали до болка?
Бих могла, но...
Не! Ще ми тежи...
Да знаеш колко те обичам!
Колко!






Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елена Гоцева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...