6 нояб. 2007 г., 09:50

Въздишка

1K 0 6



Да обвинявам ли сърцето
за смелото му безразсъдство?
Почувствувало в теб Човека,
то нишките разумни скъса.
Обикна безнадеждно, мълчаливо -
никога не бе обичало така.
Обикна силно, доверчиво,
със всеотдайност и тъга...
Да обвинявам ли ръцете,
от твоите поели топлота,
или пък може би очите,
съзрели в твойте нежността?
Устните да обвинявам ли, кажи,
от твоите, изтръпвали до болка?
Бих могла, но...
Не! Ще ми тежи...
Да знаеш колко те обичам!
Колко!






Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елена Гоцева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...