Ена (Елена Гоцева) Ена (Елена Гоцева)
19 500
Nov 6, 2007, 9:50 AM

Въздишка

  Poetry » Love
1K 0 6



Да обвинявам ли сърцето
за смелото му безразсъдство?
Почувствувало в теб Човека,
то нишките разумни скъса.
Обикна безнадеждно, мълчаливо -
никога не бе обичало така.
Обикна силно, доверчиво,
със всеотдайност и тъга...
Да обвинявам ли ръцете,
от твоите поели топлота,
или пък може би очите,
съзрели в твойте нежността?
Устните да обвинявам ли, кажи,
от твоите, изтръпвали до болка?
Бих могла, но...
Не! Ще ми тежи...
Да знаеш колко те обичам!
Колко!






Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елена Гоцева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0