Въздишка
Полунощ зад хоризонта се сви
и все по ярко трептят звездите,
в лъчи засияла, сърп магнетичен,
възторжено луната изви.
Красота и любов, тя лее навред
незнайно как, в душите наднича,
сякаш зачева се, отново живот
и на цвете красиво прилича.
Беше нощ, най-първа от всички,
величествена в своя тъмен воал,
този шепот, приличащ на птичи,
омагьоса сърцето ми изцяло.
Тази нощ е въздишка в ефирно
море, вълните лудешки играят,
свята надежда пръскат навред,
мечтите ми връща безкрая.
Това беше сън и колко странно
изглежда, видях загадъчен свят,
в който напред вървях и назад,
не поглеждах, обикнала живота пак!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Миночка Митева Всички права запазени
