Полунощ зад хоризонта се сви
и все по ярко трептят звездите,
в лъчи засияла, сърп магнетичен,
възторжено луната изви.
Красота и любов, тя лее навред
незнайно как, в душите наднича,
сякаш зачева се, отново живот
и на цвете красиво прилича.
Беше нощ, най-първа от всички,
величествена в своя тъмен воал,
този шепот, приличащ на птичи,
омагьоса сърцето ми изцяло. ...