Въздишка
Полунощ зад хоризонта се сви
и все по ярко трептят звездите,
в лъчи засияла, сърп магнетичен,
възторжено луната изви.
Красота и любов, тя лее навред
незнайно как, в душите наднича,
сякаш зачева се, отново живот
и на цвете красиво прилича.
Беше нощ, най-първа от всички,
величествена в своя тъмен воал,
този шепот, приличащ на птичи,
омагьоса сърцето ми изцяло.
Тази нощ е въздишка в ефирно
море, вълните лудешки играят,
свята надежда пръскат навред,
мечтите ми връща безкрая.
Това беше сън и колко странно
изглежда, видях загадъчен свят,
в който напред вървях и назад,
не поглеждах, обикнала живота пак!
© Миночка Митева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря ти за любими , Галя! Весели празници!
-
Благодаря, жива и здрава, Роси, весели празници!
-
Образно, красиво и с дъх на надежда! Хареса ми, Миночка!
-
Дафи, благодаря ти, че посети страницата ми с толкова хубав коментар! Весели празници!
-
И този коментар е прекрасен, Младен, направо ми олеква душата, винаги ме подкрепяш, благодаря ти и за любими. Нека в навечерието на светлите празници, човешкото да ни съпътства и сърцата да бият щастливи!
-
Много ми хареса, Миночка! Особено загадъчния свят, който те е върнал към живота! Поздравления!
-
"Тази нощ е въздишка в ефирно
море, вълните лудешки играят,
свята надежда пръскат навред,
мечтите ми връща безкрая."
Такава сакрална нощ е наистина като въздишка. Красиво сравнение правиш, Миночка, на фона на чудесна образност. Поздравление! -
Георги, зарадва ме,хареса ми! Весели празници!
-
Въздъхнах... Ама не мога така...
-
Благодаря ти, Ниночка!
-
Волшебно!
-
Мите, благодаря ти, коментира ти е много хубав и ми достави радост. Весели и щастливи празници!
-
Нощта е образ на загадъчното, тайнственото, които обикновено се свързват със страха, но тук в съня се раждат надеждата, мечтите, за да се завърне любовта към живота.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
