Въздишки
Понякога, останал сам,
събирам сили някак си - да пиша.
В сърцето ми е. Вътре. Знам.
И ми се иска да въздишам.
Ех, да имах светъл лъч,
с който с устрем да изгрея
сред света и неговата глъч!
Сред обръча Касиопея,
побрал във своя нежен ринг
земните недра. Вселена.
Изгрял във свода ни любим,
сякаш да упъти мене.
Ех, да можех да вклиня
вечен поглед в тази прелест!
И с мечта блажена да блестя,
копнеж в звездите да изстрелям!
Ех, да можех да съм сън,
в ума на някое момиче!
Да чувствам, щом като заспя,
събирам сили някак си - да пиша.
В сърцето ми е. Вътре. Знам.
И ми се иска да въздишам.
Ех, да имах светъл лъч,
с който с устрем да изгрея
сред света и неговата глъч!
Сред обръча Касиопея,
побрал във своя нежен ринг
земните недра. Вселена.
Изгрял във свода ни любим,
сякаш да упъти мене.
Ех, да можех да вклиня
вечен поглед в тази прелест!
И с мечта блажена да блестя,
копнеж в звездите да изстрелям!
Ех, да можех да съм сън,
в ума на някое момиче!
Да чувствам, щом като заспя,
че някой, някой ме обича!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Шуманов Всички права запазени
