Въздишки
Понякога, останал сам,
събирам сили някак си - да пиша.
В сърцето ми е. Вътре. Знам.
И ми се иска да въздишам.
Ех, да имах светъл лъч,
с който с устрем да изгрея
сред света и неговата глъч!
Сред обръча Касиопея,
побрал във своя нежен ринг
земните недра. Вселена.
Изгрял във свода ни любим,
сякаш да упъти мене.
Ех, да можех да вклиня
вечен поглед в тази прелест!
И с мечта блажена да блестя,
копнеж в звездите да изстрелям!
Ех, да можех да съм сън,
в ума на някое момиче!
Да чувствам, щом като заспя,
събирам сили някак си - да пиша.
В сърцето ми е. Вътре. Знам.
И ми се иска да въздишам.
Ех, да имах светъл лъч,
с който с устрем да изгрея
сред света и неговата глъч!
Сред обръча Касиопея,
побрал във своя нежен ринг
земните недра. Вселена.
Изгрял във свода ни любим,
сякаш да упъти мене.
Ех, да можех да вклиня
вечен поглед в тази прелест!
И с мечта блажена да блестя,
копнеж в звездите да изстрелям!
Ех, да можех да съм сън,
в ума на някое момиче!
Да чувствам, щом като заспя,
че някой, някой ме обича!
© Валери Шуманов All rights reserved.
