Въздишки

Jun 29, 2008, 1:49 PM

Poetry

515 0 1

Понякога, останал сам,
събирам сили някак си - да пиша.
В сърцето ми е. Вътре. Знам.
И ми се иска да въздишам.
Ех, да имах светъл лъч,
с който с устрем да изгрея
сред света и неговата глъч!
Сред обръча Касиопея,
побрал във своя нежен ринг
земните недра. Вселена.
Изгрял във свода ни любим,
сякаш да упъти мене.
Ех, да можех да вклиня
вечен поглед в тази прелест!
И с мечта блажена да блестя,
копнеж в звездите да изстрелям!
Ех, да можех да съм сън,
в ума на някое момиче!
Да чувствам, щом като заспя,

че някой, някой ме обича!

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

тюркоаз (Мариола Томова)

2008-06-29T15:02:19+03:00

Прекрасно пишеш - и аз така дълго съм се лутала, но изведнъж любовта
била край мен и ме намери - желая я искрено и на теб, Валери, ако си лирическия...Поздрави!!!