20.08.2008 г., 17:55

Въздушна целувка

705 0 1
Този път аз си заминавам,
но с теб не се сбогувам.
Да се сбогувам не позволявам,
въздушно отдалече те целувам...

Към неизвестното бъдеще протягам ръка,
където някой, някъде ме чака.
Оставям се в оковите на своята съдба.
Но пак тебе ще търся в мрака...

Днес съм тук за последно,
може би скоро ще се завърна.
Сърцето ми отново ще бъде сломено
и въздушно отдалече ще те целуна...

Сега да кажа "сбогом" не бих посмяла.
Ще замълча, сълзите нека спестя.
Нека си тръгна, но да няма раздяла.
Аз винаги ще бъда с теб, дори след смъртта...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тайнствената Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...