20 авг. 2008 г., 17:55

Въздушна целувка

707 0 1
Този път аз си заминавам,
но с теб не се сбогувам.
Да се сбогувам не позволявам,
въздушно отдалече те целувам...

Към неизвестното бъдеще протягам ръка,
където някой, някъде ме чака.
Оставям се в оковите на своята съдба.
Но пак тебе ще търся в мрака...

Днес съм тук за последно,
може би скоро ще се завърна.
Сърцето ми отново ще бъде сломено
и въздушно отдалече ще те целуна...

Сега да кажа "сбогом" не бих посмяла.
Ще замълча, сълзите нека спестя.
Нека си тръгна, но да няма раздяла.
Аз винаги ще бъда с теб, дори след смъртта...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Тайнствената Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...