Aug 20, 2008, 5:55 PM

Въздушна целувка

  Poetry » Love
704 0 1
Този път аз си заминавам,
но с теб не се сбогувам.
Да се сбогувам не позволявам,
въздушно отдалече те целувам...

Към неизвестното бъдеще протягам ръка,
където някой, някъде ме чака.
Оставям се в оковите на своята съдба.
Но пак тебе ще търся в мрака...

Днес съм тук за последно,
може би скоро ще се завърна.
Сърцето ми отново ще бъде сломено
и въздушно отдалече ще те целуна...

Сега да кажа "сбогом" не бих посмяла.
Ще замълча, сълзите нека спестя.
Нека си тръгна, но да няма раздяла.
Аз винаги ще бъда с теб, дори след смъртта...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Тайнствената All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...