2.08.2014 г., 17:21

Въздушни кули

669 0 0
Въздушни кули   Събудих се във непрогледен мрак и пипах, и размахвах със ръце. Но не можах да видя нищо пак, така разби ти моето сърце.    В слепец и просяк ме превърна, във уличница, във стъкло... Освен теб, друго да не зърна  - това бе твоето клеймо.   Проклятието ти ме плени, плени и зрението ми ти. Превърна ме във сляпо птиче, в едно прекършено лютиче.   Създавах си безброй мечти, които вятъра обрули. И пак остана само ти, и две въздушни криви кули.   Сега на тях се уповавам  и гледам ги, за да не гледам теб. А те ми казват да внимавам, че зърна ли те - ставам лед.  

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Роси Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...