ВЪЗКЛИЦАНИЕ ВЪВ ВЛАКА
ВЪЗКЛИЦАНИЕ ВЪВ ВЛАКА
Хей, момиче, дето вече можеш
да усещаш в себе си плътта,
дето още хич не те тревожат
грешките на минали лета, -
ясно виждам: късо е купето,
за божествените ти бедра.
Аз си скъсах, без да ща, билета…
Раздвоих се, без да разбера…
Колко тясно в римите остава,
за да вместя тази голота!…
Мъчим се от мравка слон да правим,
а са малки нашите уста.
Затова те гледам и се моля:
всеки ден по дума да остане!
Хей, момиче, истината гола
е без плът, без дом и без стопанин…
Ванилин Гавраилов
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ванилин Гавраилов Всички права запазени
