25.05.2007 г., 7:45

ВЪЗКРЕСЕНИЕ

1.2K 0 9



Разпъни ме на кръста, Любов!
Изподраскай със нокти сърцето.
Изкопай със ръцете си ров,
погреби ме надолу с лицето.


Щом възкръсна - да гледам назад.
Все към тебе! Без прах във очите.
Да ме стоплиш след гробния хлад,
да възкръснат след мен и мечтите.


Засипи ме със тонове пръст,
посади върху гроба ми ружи.
И скамейка сложи - вместо кръст
(за почивка поне да послужи).


Накажи ме с гнева си суров.
Прицели се в главата ми!... Стреляй!
Свършвай бързо! Убий ме, Любов!
Същността ми владей и разделяй!



С гръм и трясък нахлуй през вратата.
Идвай, чакам! Куршум. И... готово...
Възкреси след това светлината,
за любов възкреси ме отново.



24.05.2007 г.

Д. Дечева

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дарина Дечева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....