3.10.2007 г., 14:03

Възкресяващи капки

712 0 15
Нямата безплодна повърхност...
Вече е покорена от земните страсти...
И спасена от възкресяващи капки...
Те не знаят за миналото й безпощадно...
Как бе стисната с нокти жадно...
Откъде ще знаят!?
Вятърът , сега им прошепна...

Буря, помете всичко подире си...
И желание, задушено...
От приличие!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариола Томова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хареса ми, Мариолка!
    Перфектен като изпълнение и като замисъл!
  • Миличко мое, сладко безумно в литературата. Работих като главен редактор милиони години. С много извинения пред теб, позволи ми да го редактирам:
    "Няма е вече безплодната повърхност/ трябва да отречеш нещото в себе си, съгласна?/
    "Покорена пак от земните ни страсти" - скъпоценен камък си!
    "И спасена от спасяващи капчуци..."
    И тука вече пак отговаряш на желанието в теб:
    "А те не знаят миналото, безпощадно/три точки...
    От там нататък изпадаш в някакво личностно изповедание, ако искаш да стигне до читателя и той сам го разбере, направи го обща изповед, разбираш ли?
    "В желания сме задушени, от приличие..."
    Хайде сега да го прочетем отново, ако не ти хареса го изтрий:

    Няма е вече безплодната повърхност
    Покорена пак от земните ни страсти.
    И спасена от спасяващи капчуци..."
    А те не знаят миналото,
    безпощадно,
    покорена пак от земните ни страсти
    В желания сме задушени, от приличие...
    Така си мисля аз, но това няма никакво значение, поздрав
  • Замисли ме... Сетих се, че дори една капка може да даде или отнеме живот...
  • Добро утро, мили хора, колко се радвам, че има на
    кого да кажа нещо хубаво, да ви хареса!
    Бъдете живи и здрави!
    И днес имам нещо да ви кажа, дано го прочетете!!!
    С любов от мен!!!
  • И желание, задушено...
    От приличие!
    Трябва да има вузкресяващи капки, трябва!!!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...