3.04.2008 г., 10:56

Възкръснали химери

2.2K 0 30

 В отговор на Неразлистени страсти   от  Белоснежка



 

Очите ти

простреляха сърцето ми.

Ръцете ти

запалиха огнища

и скриха се

луната и небето

в страстта,

която огънят отприщи.

По кожата,

ухаеща на пролет,

пръстите

танцуваха интимно,

в моминска гръд,

желаеща и гола,

устните

потърсиха взаимност.

Поникнаха

потискани желания,

възкръснали

от чаканe химери,

и всичко

се превърна във вулкан,

когато устните

се спряха на Венера.

В едно се сляха

мрак и светлина,

разтърсени

от пристъп на величие,

сред грохот

на сърцата в две тела,

крещящи със безмълвие:

 

                                  Обичам те!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Найден Найденов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...