Възкръсване с име на жена
Тъжни струни измъкна нощта...
Плавно и тихо спомени отлетяха...
Чезнеха бленувани очертания,
като приказно кътче и самота райска...
Чак до слънчеви отблясъци утринни...
Водни лилии, от устни на жена целувани,
сплитали снагата ù в река приказна...
Плачеща икона от копнеж обзета
и свой ореол в нечий живот пръснат...
Странен диамант в две очи възкръснал...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариола Томова Всички права запазени
