25.11.2022 г., 20:41 ч.

Възлизане 

  Поезия
572 10 6

Къде си тръгнал в пустошта житейска...?!
Скъднеят непотребни ветровете.
А някога помагаха ти, за да дишаш
и да пренасяш мислите си надалеко.
Разместиха се хълмовете на живота
и вдъхват само кривогледа тръпка.
В условно наклонение пристъпваш
и в мъртви тръни бъдещето търсиш.
Навярно всичките полета са ти писти
и твоят дух жадува да възлезе
над гребените на връхлитащите истини
в небе, където няма да залезе.

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ви за подкрепата!
    Бъдете здрави, вдъхновени и щастливи!
  • "и твоят дух жадува да възлезе
    над гребените на връхлитащите истини
    в небе, където няма да залезе."

    Благословен ден за теб и твоето семейство, Младене!
  • Чудесно написано!
  • Над гребените на връхлитащите истини...Вечният стремеж нагоре! Поздравления, прекрасен стих!
  • Хареса ми стиха, Младен! Поздравления! Истина за истината...
  • Да, само във Вечността ще намерим истините, които търсим цял живот. Хубав стих, Младен!
Предложения
: ??:??