Възможно ли е пак да се усмихна?
Музиката спря
в душата ми
и страх в очите
се всели.
Надеждите ми
до една измряха.
Предадох се, уви.
Умирам ли,
Животе мой?
Дори не мога
да заплача.
А само ме боли…
боли... от неудачи.
Къде си, път?
Навярно в мен?
Раздирам с нокти
тази плът.
Потича нещо
като кръв.
Разбрах едно -
не се обичам.
И как да се спася,
ако на себе си
не мога да разчитам?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариана Вълкова Всички права запазени
