Музиката спря
в душата ми
и страх в очите
се всели.
Надеждите ми
до една измряха.
Предадох се, уви.
Умирам ли,
Животе мой?
Дори не мога
да заплача.
А само ме боли…
боли... от неудачи.
Къде си, път?
Навярно в мен?
Раздирам с нокти
тази плът.
Потича нещо
като кръв.
Разбрах едно -
не се обичам.
И как да се спася,
ако на себе си
не мога да разчитам?
© Мариана Вълкова All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
