Не мислиш ли, че всъщност е лъжа,

че уж на тридесет избистря се ума,

а ти за пръстите отново се хвана 

и под хипноза от лъщящи дрънкала 

в прокрустовото ложе се завря...

Но що за мазохизъм е това 

да си нахлузиш примката сама,

дали от Лета ти пробутаха вода,

или зомбирана от ласкави слова,

като светулка ти към пламък полетя...

А уж на раменете си с глава,

но май стои там тя за красота,

а похотта те води за носа,

и плащаш ДДС-та на плътта...

Дано когато ти се проясни ума,

ти на Деркета не последваш участта,

и на Фелира незавидната съдба 

за теб да се превърне във мечта...