Не мислиш ли, че всъщност е лъжа,
че уж на тридесет избистря се ума,
а ти за пръстите отново се хвана
и под хипноза от лъщящи дрънкала
в прокрустовото ложе се завря...
Но що за мазохизъм е това
да си нахлузиш примката сама,
дали от Лета ти пробутаха вода,
или зомбирана от ласкави слова,
като светулка ти към пламък полетя...
А уж на раменете си с глава,
но май стои там тя за красота,
а похотта те води за носа,
и плащаш ДДС-та на плътта...
Дано когато ти се проясни ума,
ти на Деркета не последваш участта,
и на Фелира незавидната съдба
за теб да се превърне във мечта...
© Кирил All rights reserved.