7.09.2016 г., 16:48  

Възприятие

561 0 0

           

                  На всички носители на

                  светлината на словото

 

Писателю, не влизай със словото 

в малките умствени пространства!

Нима показват мостовете 

защо сърцето неспокойно странства? 

 

Страдалецо, осъзнай капаните 

от структурата стара на ума!

С тишина лекувай раните, 

благославяй природата и дома!

 

Приятелю, обичаш ли свободен 

всичките неземни красоти -

чувството няма да те води 

към истинските висоти!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Айдън Софуев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...