Sep 7, 2016, 4:48 PM  

Възприятие

559 0 0

           

                  На всички носители на

                  светлината на словото

 

Писателю, не влизай със словото 

в малките умствени пространства!

Нима показват мостовете 

защо сърцето неспокойно странства? 

 

Страдалецо, осъзнай капаните 

от структурата стара на ума!

С тишина лекувай раните, 

благославяй природата и дома!

 

Приятелю, обичаш ли свободен 

всичките неземни красоти -

чувството няма да те води 

към истинските висоти!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Айдън Софуев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...