Възраждане
Обичам те, скъпа, в коприна.
Сърцето ми, кубче от лед,
рисува изящна картина,
в градина на думи от мед.
Отричам греха на гърдите.
Привличам те цяла до мен.
Нима сте могли да заспите,
след фини целувки в сатѐн?
Бълнувам любов над жарава.
Небето ме лее в простор…
Къде е душата ми млада –
парче от възбуден разтвор?
Обичам те, скъпа, в коприна.
Нощта ни покани с ръка…
Завесите падат без име…
Сега се възраждат деца…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Драганов Всички права запазени
