Обичам те, скъпа, в коприна.
Сърцето ми, кубче от лед,
рисува изящна картина,
в градина на думи от мед.
Отричам греха на гърдите.
Привличам те цяла до мен.
Нима сте могли да заспите,
след фини целувки в сатѐн?
Бълнувам любов над жарава.
Небето ме лее в простор…
Къде е душата ми млада –
парче от възбуден разтвор?
Обичам те, скъпа, в коприна.
Нощта ни покани с ръка…
Завесите падат без име…
Сега се възраждат деца…
© Димитър Драганов All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
