Възраст
За миг се разсеях и… вече е есен.
Тръгнаха си приятели, ятата със песен.
След безкраен летеж и досадна умора
Животът-проверка… стигнал е изнемога.
Изгубих ли себе си, след поредния бяг
сред лунните цикли и непредизвестения страх,
не спрях своя безумен водовъртеж,
докрай изтощена… от човешки брътвеж.
Децата пораснаха и гнездата си свиха.
Родителите ми спомен са.. отдавна притихнал.
Оредяла откъм звучни сгледи и сбирки
Кротнах мисли в своите сенчести спирки.
Възрастта ми… дозирана в занимавка.
От годинка до тук... с избрана подправка.
Но винаги, подарена надлежно от свише
С аромата на цвят, който сама помирише.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валя Сотирова Всички права запазени